ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки за …

След повече от три години противозаконна нападателна война на Русия против Украйна, тематиката за мира още веднъж господства в интернационалните диалози – изключително в столиците Вашингтон и Москва. Това се споделя в разбор на East Stratcom Task Force към Дипломатическата работа на Европейския съюз за настоящите пропагандни акции на Кремъл.

Несъмнено точно Киев желае най-силно обективен и резистентен мир. Но в последно време точно Москва показва показни жестове към мир, като по едно и също време с това цинично упреква Украйна и Европа за личната си експанзия. Тези опити за операция са толкоз транспарантни, колкото и лицемерни.

Още вести от Украйна

Цинизмът обаче от дълго време е запазена марка на кремълската дезинформационна машина, която сега е в цялостна готовност във връзка идното отбелязване на 80-годишнината от края на Втората международна война. Москва още веднъж употребява опцията да ползва исторически ревизионизъм, като се пробва да замъгли паметта за Втората международна и да обвърже нападението против Украйна с успеха над нацизма преди 80 години.

Изгубени в превода

Руският президент Владимир Путин, към момента търсен от Международния углавен съд за военни закононарушения, наподобява неотдавна е разкрил думата “ помирение “ в речника. Проблемът е, че явно не е ревизирал какво тъкмо значи тя. Как другояче да се изясни фактът, че съветските ракети и дронове не престават да нападат Украйна даже след оповестено едностранно великденско помирение?

Истината е, че Русия в действителност не търси мир, а употребява апелите за “ помирение “ като заслон за военни дейности. Кремъл желае война, не мир. Или може би става дума за оруелски опит да се премисли смисъла на думата “ помирение “ – като “ бомбардирай цивилни безпощадно и безсистемно „.

Затова и Русия нарушава личните си “ примирия “ хиляди пъти – с удари по Херсон, Николаев и убийства на цивилни в Киев. Така че, за разлика от трайните приноси на Шекспир към британския език, опитите на Путин да придаде нов смисъл на думите са просто блъф и отклоняване – опит да се показа като миротворец.

Този път – в действителност?

Прозрачният трик с “ великденското помирение “ очевидно е въодушевил Путин за ново зрелище – този път той разгласи едностранно помирение от 8 до 10 май по случай годишнината от края на Втората международна война. Междувременно съветските войски “ означиха “ примирието с дронова офанзива, при която почина 12-годишно момиче в Днепропетровск.

Пропагандната машина на Кремъл неотложно проработи на цялостни обороти – хвалебствия за “ благородния блян към мир “ на Путин, за “ бащинската му грижа “ към бойците, и за “ жестовете на благосклонност “ към “ неблагодарна Украйна „. Почти единомислещо обаче, цялата пропагандна линия е ориентирана към оклеветяване на Украйна – обвинявания към президента Зеленски, че пречи на мира, наричане на страната “ терористична „, приготовление на извинения за идните нарушавания на новото помирение.

Европейците – безконечните виновници

Когато липсва друга комфортна цел, Кремъл постоянно насочва виновността към Европа. Последната седмица още веднъж беше изпълнена с подправени изказвания, че Европейски Съюз саботира мирните старания, тъй като “ ненавижда Русия “ – в случай, че “ Русия не съставлява опасност за сигурността на Европа „.

Последното изказване е изключително неуместно на фона на съветската телевизия в праймтайм, където постоянно се заплашва Европа с нуклеарно заличаване и се спекулира кои страни ще бъдат идващите цели на Кремъл.

Нацисти! Навсякъде нацисти!

С наближаването на 9 май, кремълските представители стават все по-обсебени от думата “ нацисти „. От години Кремъл употребява тематиката за нацизма като оръжие за дезинформация – представяйки Русия като единствен победител над Хитлер, като подценява обстоятелството, че 6 милиона украинци са се сражавали против нацизма, а Украйна е била една от основните бойни подиуми на Втората международна.

Сега Кремъл не просто нападна Украйна, само че и упреква Европа, че “ възражда нацизма „, че фалшифицира историята, осквернява паметта на жертвите на Холокоста и предизвиква “ нацистки настроения “ в Украйна. А отводът на Европейски Съюз да поддържа пропагандния театър на Червения площад на 9 май – съгласно Москва – бил доказателство за “ фашисткия нрав “ на Европа.

Всички тези изказвания са искрено погрешни. Но демонстрират една съществена тактичност на осведомителната война – исторически ревизионизъм. За Кремъл няма страница от историята, която не може да бъде пренаписана – стига това да оправдава днешната експанзия на Русия.