Управляващите обещават прозрачност и обществен дебат за промените в пенсионната система
Пенсионната система в България очаква поредната реформа, този път с обещание за широк обществен дебат. ГЕРБ, БСП и ИТН, формиращи управляващото мнозинство, вече внесоха предложение за изготвяне на Пътна карта за промени в пенсионната система. Ресорните институции ще имат шест месеца да подготвят конкретни мерки, които да решат дългогодишните проблеми в сектора.
Основният проблем продължава да бъде огромният дефицит в осигурителната система. Вноските, които плащат работещите българи, не стигат за изплащане на пенсиите, а разликата се покрива от държавния бюджет. На практика всеки трудещ се плаща два пъти – веднъж чрез осигуровки и втори път чрез данъци.
Експертите от Българската стопанска камара изчисляват, че за да може системата да се самоиздържа, осигурителната вноска трябва да бъде 37,5% от дохода – над два пъти повече от сегашните нива.
Демографската криза изяжда пенсиите
Демографските процеси допълнително усложняват ситуацията. Застаряващото население и намаляващият брой работещи поставят системата пред риск от колапс. По прогнози коефициентът на заместване на дохода (процентът от заплатата, който се получава като пенсия) ще падне до 43-44% през следващите десетилетия.
„Истинската пенсия е тази за осигурителен стаж и възраст, а за другите трябва да има дебат – дали са социално подпомагане или пенсия, защото тогава се променя концепцията на финансиране,“ коментира икономическият съветник на БСК Щерю Ножаров.
Какво ще се промени?
В изготвените през 2024 г. анализи експертите се обединяват около няколко ключови направления:
Първо, повишаване на адекватността на пенсиите, така че да осигуряват достоен живот за възрастните хора.
Второ, преразглеждане на пенсионната възраст и осигурителния стаж – предлага се изискуемият стаж да стане 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Трето, постепенно увеличение на осигурителната вноска до 19,8% през 2045 г.
Четвърто, възможна промяна в начина на осъвременяване на пенсиите – дебатира се дали да се запази швейцарското правило (50% от ръста на осигурителния доход и 50% от инфлацията) или пенсиите да се индексират само с инфлацията.
Пето, премахване на елементи, които не отразяват осигурителния принос, като ковид-добавката, която от 2022 г. се включва в размера на новите пенсии.
Шесто, реформа на Сребърния фонд, който трябва да гарантира устойчивостта на системата чрез заделяне на извънредни приходи за поне 10 години.
Синдикатите против увеличение на възрастта
Синдикалните организации вече изразиха несъгласие с част от предложенията. Те не подкрепят увеличаването на пенсионната възраст и осигурителния стаж и настояват да се запази швейцарското правило за индексация.
Според тях основният проблем е в ниската събираемост на осигуровките и големия дял на сивата икономика – близо 22% от БВП или около 50 милиарда лева, които не влизат в системата.
Проучванията сред българите показват, че едва 11% от гражданите подкрепят увеличаването на осигурителната вноска. Мнозинството предпочита по-ефективно събиране на вече дължимите осигуровки и ограничаване на злоупотребите.
„Крайно време е пенсионната реформа да бъде завършена. Тя започна преди повече от 20 години и досега не е приключила,“ заяви депутатът Биляна Иванова.
В следващите шест месеца ще станат ясни конкретните предложения, които ще бъдат обсъдени в парламентарните комисии. Експертите очакват ожесточен дебат, защото всяка промяна засяга милиони българи – както настоящи, така и бъдещи пенсионери.
Dunavmost.com
